Ще бъде някой жарък здрачен ден –
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял,
ще чакам да излезеш, ти не бързай.
От болка не усещам да съм цял –
подплашен хищник, от света разтърсен.
Затуй ще седна, дълго ще мълча,
ще моля твоя поглед да ме срещне.
А моите грамади от вина,
ще разраняват морните ми плещи. ...