18.01.2008 г., 8:35 ч.

А споменът за теб трепери... 

  Поезия » Любовна
1129 0 35

Да бъда твоя синеока

и светла обич исках.

Към тебе литнах нависоко,

а бил си ти на ниско...

 

Разминахме се безнадеждно.

И никой не отстъпи.

Боли от недарена нежност

и от убита тръпка...

 

А споменът за теб трепери

като врабче през зима.

Ще трябва май да му намеря

трохи - да не загине...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??