Не ще посрещна утрото с твоите очи.
Но моите останаха отворени –
да те долюбят...
И само грейналите слънчеви лъчи
ми спомнят стаята със
дъхавите теменуги.
Тогава...
Ще се върна във съня ти.
Лудо...
И...
Ще се случи...
Зная...
Пак ще ме целунеш...
По тялото ми после дълго ще гори
целувката ти огнена и страстна.
В просъница
ще чувам топлия ти глас...
И...
ще поглъщам жадно
онзи аромат
на дъхавите сини теменуги...
Ще ме прегръщаш,
да...
ще ме целуваш дълго, дълго.
А сънищата сбъдват се, нали?!
п.п. Стихът е провокиран от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161495 и по моя коментар под него!
Поемам лична отговорност пред автора на посочения стих!
© Нели Всички права запазени