Защо хората, които
най-много обичам
най-силно ме нараняват,
защо не мога с лекота
да им простя?
Със сигурност не искам
да им отмъщавам,
а така боли...
Опитвам се с мълчание
да им покажа
къде грешат,
с премрежен поглед
питам ги
защо го правят,
а така боли...
Боли от нож забит в гърба ми,
боли от думи непремерени,
от ръка с презрение отблъсната,
боли от чувства пренебрегнати,
от мечти несбъднати боли.
Защо приятелите си погубвате,
не разбирате ли -
от това боли?
Защо безсилни сме
да им прощаваме,
защо ли прошката тежи?...
© Димитрина Станчева Всички права запазени