Позна ли ме?
Защото аз съм другата.
Не тази, дето ти си я измисли -
безкрайно преданата, влюбената,
лудата,
затворена във проза, в стих
и... листи.
И затова така се разминаваме.
Е, може да се срещнем
в друго време.
А няма и какво да си прощаваме,
когато сме
до болка съвършени.
Аз, истинската,
съм така далече,
дали изобщо отбеляза факта?
Ей тъй, за малко
се отбивам вече.
А ти... а ти дори не си ме чакал.
© Христина Мачикян Всички права запазени