Тихо капките се стичат,
песен птича някъде звучи.
Дечица боси тичат.
А ти, къде си... ти?
Вятър вее. Студ коварен.
Отдавна слънцето се скри.
И дъх се носи - морен.
А ти, къде си... ти?
Пожълтяха и листата вече.
И градът се промени.
И светят лампичките вечер.
А ти, къде си... ти?
Тебе пак очите търсят.
Не ще намерят те нали?
Те за милостиня просят.
А ти, къде си... ти?
© Даниела Илчева Всички права запазени
Вятър вее.Студ коварен.
Пожълтяха и листата...
Тебе пак очите търсят.
Харесва ми,браво,БеБоЛино!
Сърдечно!