А ти просто си бил обичана някога
Помниш ли януарското утро, довяло сняг?
Твърдите греди на дядовата къща?
Там стоеше ти, някой те прегръща.
Навяваше хлад, навяваше стара обич
и по очите ти си личеше, че бе Тя.
Тази, която да заобичаш...
Помниш ли съседката отвън, на перваза?
Да, тази, която те замеряше с кал,
Която ти беше видял да те гледа.
Калта от спомените ти, които предаде
и днес си друг човек, човек забравил ...