Къде си, когато нощем тихо плача?
Къде си, когато имам нужда от теб?
Обичаш ме, някак накратко,неясно,
всякак обичта ти е в буря и лед.
Обичах те, дори когато никой друг не го направи,
а ти тъй лесно, като зарче захвърли моята любов,
но спокойно отдавна простих ти
и всяка следа от тебе изтрих.
Ти така и не спря да се връщаш
дори след цяла година мрак и печал,
но днес някак вече отмина,
онази любов захранвана от огъня на ада.
Бъди смел и тръгни си, остави ме сама,
не смей да се връщаш дори,
защото аз те обичах за двама ни,
а ти... ти така не го проумя.
© Еленка Гишина Всички права запазени