A тя си тръгва -
тъжна и нещастна...
Мълчешком напуска нашето гнездо.
Ти можеш да я върнеш, скъпи.
Спри я!
Аз нямам сили,
вече съм сама...
А тя си тръгва, с тихи стъпки,
но ти не знаеш колко ме боли.
Аз вярвах-любовта ни ще е вечна,
но тя си тръгва...
Спри я!
Моля те!
Сега.
Докато имам сили,
да започна отначало.
Докато очите парят от сълзи.
Докато в сърцето нещо къса се, когато
го прониже погледа студен.
А тя си тръгва...
Да си тръгна ли със нея?!
© Нели Р Всички права запазени