10.05.2014 г., 21:26 ч.

А тъгата ми не сглъхва 

  Поезия » Любовна
691 0 17

А тъгата ми не сглъхва

 

 

И да спре дъхът му нежен,

и всичко да потъне в мрак.

Ще е тук, ще ми е нужен,

ще го въздишам пак и пак.

 

 

Че в такава нощ бездънна

не пада друго, а звезди.

Но душата му бездомна

ще идва, пак над мен ще бди.

 

 

А тъгата ми не сглъхва,

контеса съм, но не от лед.

Луд Южняк припряно лъхва,

пак преобърнал свят и ред.

 

 

И няма нощ, и няма ден,

знам - друг не ще ме покори.

Все тъй девичи огън в мен

ще лумва и ще ме гори.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??