А уж щастлива съм...
Дали? Или... от спомените смазана...
Вървя до теб без теб -
от твоята вина наказана.
Събирам чувства разпилени...
И цялата за миг се изхабявам.
Мечтите сякаш развоени
опитвах безнадеждно да спасявам.
Изпивам сълзите напъпили,
изтривам със болка деня,
лъжите съня са прогонили
и с тебе се чувствам сама...
И миг след миг, и ден след ден,
на твоите думи не вярвам.
Оставам така,със болката в мен -
душата ми как да спасявам?
А искаш от мене със лека ръка
злото аз да поправя...
Кажи как да стане така -
тъгата аз да забравя?
А уж щастлива съм...
Дали? Или... живея в приказка...
от мене сътворена, и някой ден, прекаран с теб,
ще се почувствам изморена?
© Ледено-Студена Истина Всички права запазени