А вечерта ще дойде изведнъж
и цялото старание ще си тръгне.
И облаците ще заплачат с дъжд,
но никой няма да успее да ме върне.
И ще се издигна над земята,
там където няма студ и мраз.
Но и любовта не е позната…
Дали надолу не политам аз?
А тук отново всичко ще си бъде,
пак същото ще ме забравят бързо.
Не може никой живите да съди,
не може спомен безконечно да ни свързва. ...