23.08.2011 г., 17:39 ч.  

А всъщност, сън ли бе? 

  Поезия » Любовна
701 0 1

 Обичам те, не искам да го скрия,

и нещо тихичко в мене те зове.

Сърцето ми - бушуваща стихия,

за теб се моли и на тебе се кълне.

 

Къде си ти сега? Къде ли бродиш?!

Аз питам се, не мога да заспя.

Лицето ти познато в съня си търся.

Полутах се за малко но успях.

 

И в сън прекрасен ме унесе тази мисъл,

далече си, ала тъй близо си насън.

Красиво бе, изпълнено с любов сърцето -

не исках да приключва моя блян!

 

Уви, будилник ранобуден ме отвлече -

не исках аз след него да вървя!

Но там пък изненада още по-чудесна -

събудиха ме галещите ти ръце

 

А как сънят ми се превърна в реалност -

уж бе далече, а след миг си пак до мен.

Не знам, но моля те за малко милост,

сърцето ми е в твоя нежен плен.

 

© Йова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??