12.06.2009 г., 1:08 ч.

* * * 

  Поезия
683 0 6

Гората е прохладна, пълна с тайни.
Под сенките дълбоки на дървета,
с подобни на широка длан листа,
намира дивен мир душата клета.

Килимът от треви, листа и клонки,
поглъща всеки шум от стъпки леки.
Когато се обърнах, я видях -
насреща бе сърна с очи човешки.

Блестят загадъчно водите тъмни...
Към двете езера без капка страх,
сам спускам се по склоновете стръмни...

Раздра покоя с крясъка си птица -
събудих се - разбрах! - сънувал бях
зениците на моята кралица.

© Тошко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??