* * *

hermione (Антония)
2 0

14.08.2015 г., 16:55 ч.

Поезия

297 0 0

Отново съм заспала в ръцете му,

а тишината, знаеш, може да проглушава;

и в момента ми крещи,

че те ме прегръщат и галят, и драскат, че ми носят рози, сребро и шоколад.

А всъщност никога не са били мои.

Невъзможна съм

а се разминаваш с толкова други красиви усмивки. Достъпни, шепнещи мили думи,

винаги готови да целуват – само срещу рози, сребро

и шоколад.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.