В тишината,
Енергията на времето
омайва със своята сила.
Омагьосана полита душата,
свободата за полет открила.
И лети високо в небето,
из океана вселенски безкраен.
Следва зова на сърцето,
шепот на Бога... омаен.
В океан от блестящи фотони,
Душа сред Души се зарежда.
Светлина по безбройните неврони,
уверено "по ноти" нарежда.
Разтопено в плазма кълбото,
танцува в енергийна омая.
С утрото се завръща на земята, защото
Любов сее в... Безкрая!