23.11.2008 г., 1:38 ч.

* * * 

  Поезия
555 0 2

Денят е сив и мрачен,

лицето бледо -

вторачено навън!

Очите празни молят за пощада!

Душата броди тиха
и много слаба!
Всеки ден болката расте!
Не намалява!
Всички казват:
”- Болката отминава!”
но обичаш ли истински,
тя си остава!
Копнежът да те прегърна,
ме кара да се върна
там, където съдбата ни превърна
в едно цяло!
Нощта е млада,
животът продължава,
но аз не мога
просто ей така
да те забравя!

© Петър Рашков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??