niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
2.04.2010 г., 19:03 ч.

* * * 

  Поезия
1031 0 7

Зад решетки от бели слънца

непредвидени нощи се скриват,

изпод процеп със форма на здрач

някой в някой с надежда се взира.

Прелетяват без дъх ветрове,

уморени от пролетни зими,

в промеждутъка син на небе -

ситен дъжд като танц  се излива.

Оковани от обич стрелки

на часовник, отмерващ мечтите,

се задвижват, когато сълзи

се докосват до тихите цифри.

 

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е !
  • харесах изказа ти и словосъчетанията-процеп с формата на здрач,някой в някой с надежда се взира повярвай това не съм чела а много е важнно да не повториш нещо казано
  • Мерси много.
  • Хубаво пишеш!!!
    Добре дошла!!!
    Наистина ако е разделено на куплети ще е още по-добре...
  • Страхотно е!Раздели го на куплети,за да е по-силно зрителното въздействие.Поздрав!
  • Мисля, че е просто прелестно! Нежно до главозамайване и що за невероятно и силно вдъхновение ражда това? Пожелавам ти да не го загубиш никога. Поздрави!
  • Харесва ми свободата с която пишеш.
Предложения
: ??:??