* * *
Обичаш го, аз също го обичам,
сърцето си на него подарих
и дори пред тебе да отричам,
целувките му тъй и не изтрих.
Кажи ми как да го забравя,
любовта си как да изгоря,
мога ли за него да мечтая,
без да ме намразиш за това?
Все на безразлична се преструвах,
отблъсквах го, а вътрешно горях,
мечтаех си пред теб да го прегърна,
приятелко, дори и да е грях!
Да го целувам, нежно да го галя,
на рамото му да сведа глава,
да го обичам както заслужава,
без да роня сълзи след това!
Искам да съм с него, но не мога:
твоите очи ме спират всеки път,
пълни са с толкова отрова,
с много обич, жал и скръб!
Погледът ти няма да забравя,
не ще мога болката да залича,
тези две неща не се прощават -
предателството ми и любовта.
От сърцето си не мога да изтрия,
името му, написано с кръв
не знам къде мога да скрия
толкова измами, сълзи и скръб!
Винаги ще го обичам, зная,
ще го помня цял живот така,
но в сърцето му с красота
ще напиша друго име - Райа.
© Елица Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ей,това съм ти го чела
Жестоко! -
Мило момиче, много момчета /а също и мъже/ са незрели като хора и цял живот остават незрели. Те са като пеперудите скачат от цвят на цвят. Стисни зъби и не показвай болката си пред него.
-
Хубав стих, но последната строфа го разхлабва.
-
Ако това е болката,която изпитваш...мога да кажа единствено,че никак не е малка...и никак не е лесно...един съвет-Бори се мила!Доколкото стиховорението-страхотно е! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
