14.03.2009 г., 17:05 ч.

* * * 

  Поезия
499 0 0

Една китара зазвъняла
в утринния полумрак,
една китара без думи заридала
в залезния здрач,
една китара заехтяла - китарата
на моята душа.

***

Не спира звукът на моята китара,
опърпан, неритмичен и мъничко фалшив.
Не спира струните да гали
ден и нощ без да спре.
Звукът на моята китара -
задавящ се,крещящ, студен,
но толкова ме утешава
всяка нощ и ден.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??