Няма как да станеш друг –
аз и ти сме лед и студ.
Между нас – стена от мрак,
няма слънце, няма знак...
Как да те намеря пак?
Диви, сиви ветрове
ме поглъщат – накъде?
Миналото плаче в мен,
спира утрешният ден.
Чакам миг благословен.
Глътка щастие познах,
но остана само прах ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация