Пами (Памела)
111 21
24.09.2007 г., 9:52 ч.

* * * 

  Поезия
491 0 3
Не ми остана нищо, ама нищичко, за спомен,
обичах силно, обич не получих,
тогава срещнах теб, поисках да останеш -
нали човек от грешките се учи?
Приятел бе ми, истински и верен,
в радост и във болка с мене беше,
със теб живех, ала ти - без мене,
накрая сбъдна се кошмарът вечен.
Съдбата ,,тъпа'' теб ми подари
за кратък миг, но чувствах се щастлива,
след туй тя споменът в сърцето заличи,
а те обичах... знаех, че не бива.
Приятел мой ти вечно ще останеш,
за теб ще вляза даже и във ада,
за обич, знам, не може да се съди -
съдбата теб ми даде за награда.
Награда ли? Сърцето теб избра си,
не ме вини, недей ме укорява.
щастлива съм ,че срещнах те в живота
а трябваше при тебе да остана...

© Памела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??