Стоиш и през прозореца гледаш замечтано,
за отминали моменти припомняш си,
как всичко изглеждало е банално,
но сега, когато е изгубено
и спомняш си сякаш прощално,
осъзнаваш, че за грешка нищо не признаваш.
Може би тайно съжаляваш,
но с благодарност изпълнен си,
защото с помощта на това по-силен си!
С усмивка на уста
и блясък във очите
казваш ти: ...