Седни, да помълчиме двама,

                                 допрели уморени рамене,

                                 да си говорим смисъл няма,

                                 без думи се разбираме добре.

                                 И нека тишината ни изпълни,

                                 от думите единствено боли,

                                 какво ли ни остана да си кажем,

                                 което сме забравили преди....

                                 Понякога е по-добре да помълчим

                                 и да се взираме един във друг,

                                 очите, зная, никога не лъжат,

                                 те казват всичко, даже да мълчат.