Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик,
от надежда светла и копнеж окрилен.
През вечността борех се за своя миг,
аз с теб да бъда и ти да бъдеш с мен.
© Станчо Станчев Всички права запазени