Объркано, без стил стихотворение,
захлипа в захвърлена тетрадка,
написано без никакво умение

не поезия, а подигравка жалка.

И едната строфа се намръщи,
сбута запетайката в дясно,
"Хайде, тръгвай си за вкъщи,
тук за тебе място няма."

И запетайката заплака,
почувства се излишна,
колко време трябва да почака
за позиция прилична.

Два глагола се подмятаха,
хей така, без смисъл,
първи букви гневно клатеха:
"И ние по-добре били сме."

Тогаз заглавието се изпъчи:
"Тука май че трябва ред,
нека заедно да се помъчим,
започвайки от първия куплет,

нека ритъм създадем
и смисълът да се не губи,
чувствата са важни, хем
читателят да се не чуди."

В хаоса от междуметия
промъкна се малка рима,
усмихна се стиха, ах, клетият,
и доволно с глава закима.

Съчетания нежни и красиви,
си намериха местата
оживяха редовете сиви.
Наречията дооформиха творбата.

Появиха се и препинателните знаци,
подскачайки от крак на крак,
а накрая точка важно крачи
с поглед мил и благ. :)

пп: Всяка прилика с лица и събития е случайна!