Викай, Човеко, ВИКАЙ!
ТИХО, ЧОВЕКО, тихо.
Черен камък топли реката -
шепа къпини са жажда
Викай, ЧОВЕКО, викай!
Чужди хора ще чуят,
чужди съвети ще дават.
В твоя дом постеля ще бъдат -
в твоя дом ще си гостенин.
Свойта сянка
ще захвърли асмата,
ще забрави за стъпките
калдъръмени…
“ех, момиче”
Викай, човеко…
тихичко.
© Георги Динински Всички права запазени