5.12.2011 г., 14:32 ч.

Аборт 

  Поезия » Любовна
1014 0 5

Никога не ще забравя
аз деня, в който те предадох,
мое мило дете,
спря да бие твоето сърце...

а онзи, твоят създател,
оказа се предател
загърби и тебе, и мене,
и всичко на парчета разби,

живота ми погуби,
и моя, и твоя,
но аз поне още дишам
и се моля

дано някой ден
да падне като мен
и да се моли с две ръце
Бог дете да му даде.

И тогава, в този ден, 
да вижда теб и мен,
как с наведена глава
към болницата вървя.

Моля се само дано
някой ден да разбере
колко боли да загубиш дете!

© Габриела Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??