Никога не ще забравя
аз деня, в който те предадох,
мое мило дете,
спря да бие твоето сърце...
а онзи, твоят създател,
оказа се предател
загърби и тебе, и мене,
и всичко на парчета разби,
живота ми погуби,
и моя, и твоя,
но аз поне още дишам
и се моля
дано някой ден
да падне като мен
и да се моли с две ръце
Бог дете да му даде.
И тогава, в този ден,
да вижда теб и мен,
как с наведена глава
към болницата вървя.
Моля се само дано
някой ден да разбере
колко боли да загубиш дете!
© Габриела Донева Всички права запазени