Сън безпощаден ме буди във мрака,
сън за отминали дни.
В тъмното мудно часовник тиктака…
Лудо сърцето тупти.
Стискам очи и въздишка преглъщам.
Пак в моя сън беше ти.
Пак се видях, нежно как те прегръщам…
Как ме поглъщаш с очи…
Мрачен и тъмен си, знам го отлично.
Знам, че си просто лъжа.
Но във сърцето ми нещо първично
буди ме пак през нощта.
Искам от теб да избягам, но нещо
сякаш ме тегли назад.
Връщат се спомени страстни, горещи…
Връщам се в нашия Ад…
Ад безпощаден, изгарящ, суров…
Ад, покоряващ телата.
Исках живот по-различен, по-нов,
но е висока цената.
Мрачен и тъмен си, знам го отлично.
Знам… но не знае нощта.
В мрака желание диво, първично
връща ме в твойта лъжа.
© Теодора Лишева Всички права запазени