''О, ВИЙ, ПРЕКРАЧВАЩИ ПРЕЗ ТОЗИ ПРАГ, НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.''
В ада
гният
не убийци,
не измамници,
не крадци,
а праведни светци.
Потънали в печал
в гъста тиня
без лек
без утеха
в ужас, горест и страдание
(без упование)
А гладната паст
продължава да поглъща:
глава след глава
череп след череп
душа след душа
мечта след мечта
А там:
гладни и бедни деца
с изнурени лица
голи жени -
без глави
и пурпурен писък на души -
жертви на несправедливо инферно:
В тази буря от души
на трон от кости седи
(върху куп трупове измайсторен)
съвсем спокоен
лукав крал
и пие от черепен бокал
кръв невинна.
О, жертви на гибелна власт!
Вий измъчени лежите
без упование
и храните чуждата алчна паст,
а той над вас на трон седи:
могъщ, сублимен, недостижим.
© Алфард Всички права запазени