Недоловимо
развързваш без взлом
моя свят –
съвършен малък възел.
Необяснимо
рушиш мълчешком
подредения правилно пъзел.
Непростимо
превземаш ми мислите –
бавно,
греховно,
ранимо.
Неустоимо
света пренаписваш ми,
мое адажио
несравнимо.
© Ада Джио Всички права запазени
Това Адажио ми е много скъпо!