На кого си потребна, любов?
Истеричният смях на някоя блудница
със пари се купува - до гроб.
Идеалите твои - безумни са!
Щом си пълен портфейл и търбух,
съвестта ти по-лесно заспива...
и на "мъдрости" всички, напук
не преследва те - яростна, дива.
На кого си потребна, мечта -
малка, крехка и тъй непрактична?
Полет трябва ли, щом след това
те обгръща реалност себична?
На кого си потребна, душа -
ампутирана, смачкана, жалка -
да болиш, щом поквари те грях,
да се радваш на толкова малко?
А "морал" или "нравственост" - смях -
кой ли думи такива разбира?
По-добре говорете за страх,
той в сърцата на всички пулсира.
В свят, изпълнен с красиви лъжи,
демон - дружески, волно се киска...
Смрад, поквара - животът кипи...
Царство Божие кой да поиска?
С. Кръстева
© Силвия Кръстева Всички права запазени