Мрачни акорди
Какво съм за света така чудесен
- безгласна буква в неиздаден стих,
измъчената пауза във песен,
четвъртата картина от триптих...
В театъра житейски (без суфльори)
не съм дори наклонено дърво,
дори не съм и храст, и лист отронен,
в реда числа - най-малкото число,
една от мравките, работещи без памет,
пчеличката покорна в своя кошер,
във малка дупчица завръщащ се на завет
все още жив, но до кога, О, Боже...
© Ангел Хаджипопгеоргие Всички права запазени
хубави размисли