26.11.2014 г., 22:14 ч.

Aegri Somnia 

  Поезия » Гражданска
688 0 2
Като старецът сляп, посаждащ роза
и монахът обречен, проклинат от бога,
и подхвърлен барут в горяща навеки душа,
и блудница надежда гола в нощта...
Вграждам усърдно, пред очите на всички
меките думи, тъй пусти, безлични,
и болка, и гняв, и коктейл от слова
Горчиво преглъщай мастилени дела...
Там, треперещи длани, на слепи крадци обиграни
и тежките стъпки на кухите врани...
Там, слънце сакато и облаци мъртви
над трупове топли облизват се първи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??