стрелките на часовника

топят се

стичат се по циферблата

като сълзи на просякиня

крадат от времето ми

спояват страховете ми

пепеляшке

докосна ли вратите

към царските чертози

разказва ли си вицове с принца

пи ли халюцинации

от кристални чаши

заглушени са всички улици

и

бягам

бягам

бягам

към тиквената си карета

кристалната пантофка

прашасва по нечии

чужди стълбища

замъци

студентски блокове

няма любовни писма пред камината

сънувам в пепелищата

бели горди коне

изумрудено дихание

след полунощ

всичко е относително

роклята се скрива в раклата

пантофката става сувенир

снимка

пепеляшке

удави ли възглавницата

в размазан черен грим

крещя ли в отчаяние

говори ли с луната

афтърпарти

с празнотата

слънцето ме посреща

с дъх на кофеин