Стоя под душа на своята неопетнената съвест
с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
да върне познатия покой и тишините мои бели.
Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви.
На омразата как да отвърна с омраза? Не мога!
С подлост плющяща ли да другарувам? Не мога!
Моя душа, Кръстопът на съдби, на вери различни,
снишават небето твое развихрени пари бензинни!
Колко ли често в теб ауспухът на низостта ще пуши,
ще изхвърля дим отровен и Агнеца в тебе ще души?!
Ти остани Себе си! Тиха, невидима под душ от лъчи! ...