Ах, колко съм щастлива,
миналото си забравих.
А пък колко съм красива,
откакто маските оставих.
По-истинска от всякога
днес аз се рея в небето.
По-жива съм от всякога,
тъй както живи са вълните в морето.
Нова болка, знам, ще ме изгаря,
нови страсти, неволи и тъги.
Как щастието си да забравя
и на заден план да го оставя да стои? ...