Ах, искам в покритите с рози поли на
ve**ina,
забравен от целия свят, да се срина,
подобно на явор, съборен от гръм.
Когато букетът със снежна окраска
одраска
страните ми, пълен със радост ще съм.
Кръвта ми ще рукне в екстаз от лицето,
което
за нейните ласки копнее и, ето,
мастило от пурпур връз чистия лист,
рой капки ще светят: мелизми и бистри ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация