Ах, каква беда голяма

сторихме с брат ми двама!

Аз нали съм кака, 

за деня на шегата

измислих закачка 

и мойта шегичка

стана голяма беличка! 

Накарах братчето 

да скрие на дядо шишето

със силната ракия, 

дето си с нея трие

болното ляво коляно

и после гледа засмяно. 

А моето братче, нали е малко, 

взело шишето и го изляло 

цялото в купата на Шарко... 

Кучето я изпило, 

много жадно било

и не разбрало люто ли е

или пък парещо дали е... 

Докато не взело да вие, 

после пък да лае

и в кръг да играе...

Мама го  видяла 

и отишла побесняла 

на дядо да се скара, 

че вкъщи той е шегаджия 

и измисля разни дяволии, 

да ни забавлява, нас децата. 

И ето, как и тази беля

му се стовари на неговата глава...

Дядо първо се зачуди,

тия моите хора май са луди, 

ала бързо се досети

кой това е сторил и

към мене се насочи,

а аз едва стоях от страх, 

ще се скара яко дядо, ах... 

Срам за мен 

голям, голям... 

Но дядо до мен застана

и с ръка на мойто рамо 

тъй ми бавно рече:

- Браво, мое внуче, 

явно съм те научил, 

че светът е оцелял, 

защото се е смял. 

И никоя беда не е голяма

щом пострадали няма. 

А сега вземи шишето

и иди го наточи в мазето!

Ах, каква беда голяма

сторихме с брат ми двама....