Копнея да живея в самота.
Да полетя докъдето ми се диша...
Ах, каква, ах, каква синева!
Писна ми да ме разпъвате с(ъс) чувства!
Искам само себе си до мен.
Мога да ви чуя как ме викате...
Но оглушавам на момента... Не!
Няма пак да ме запратите в(ъв) огъня.
Нито ти, нито той, нито кой да е.
Молещи, отчаяни, оглозгани...
Приберете си любовите от мен!
Изпихте до дъната им очите ми.
Изгубих светлината си от вас...
А аз желая просто да си тичам,
влюбена във себе си под нежна синева!