Отварям очи... Защо денят е толкоз мрачен? А навънка грее слънце. Та нали приятели си имам... Но ми липсва някой?
Любов ли бе, да я опиша... Чувства силни или просто трепет мимолетен? И си спомням всеки миг, прекаран с него, уж възлюбен, вечен...
"Първата е най-истинска" - казват винаги експертите. "И е вечна, пари те завинаги" - или може би са сбъркали?
Ако беше тъй, сама ли щях да съм сега? И нямаше да чувствам празнота в сърцето... Но явно грешка станала бе с мен. Лоша роля проигра ми пак...
Казваха ми всички: "Спри се, бъркаш тук." И майка, и другари, и съзнанието мълвеше го дори. Но сърцето вярваше... В невъзможното, макар и да го виждаше.
А него дори не го интересува жива ли съм, тук ли съм все още. А аз - глупачка заблудена, чакам, викам, моля се...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.