( Провокирано от всеизвестната песен на В.Найденов в хумористично-саркастичен вариант)
Интернет все ни свързва, Интернет ни дели. Колко лесна е тази наша обич, нали? Само мишка придвижиш и прозорец блести, а не искаш ли среща - сървърът се "изтри".
Ако имаш възможност, а и може би - кеф, кю-то включваш в зелено и си търсиш ответ. А не искаш ли някой да те вижда "он лайн", влизаш скрито и пускаш "инкогнито" на Скайп.
Този май е досаден, таз - с бъбрива уста, а пък тебе в момента тъй те цепи глава. И не искаш да знаеш - нито той, нито тя, че на кеф са в момента, а пък ти си сам/а.
Но когато в главата ти мислите "врат", ти не спираш и искаш само чат, само чат... Ех, да можеше някой, ей така - отстрани да те види - базици и хилеж до зори.
Да, това е магията - нашият мил Интернет. Той ни свързва, разделя и омагьосва наред. И се чудя и питам - как сме живели така - с физкултура - на Вие, а на ТИ - със Ума.
Здравей, Интернет!
Мой верен приятел
в самотните нощи-
изпращам привет!
Толко змного различни
и близки съдби-
а общото дето ни свързва
са самотните вечери в къщи!
Самотни дущи сме-
ний знаем добре
и търсим в безкрая
нам близка и сродна душа...
Обиди премного сме понесли
въобще,че само този,
който е страдал
може да те разбере!
Не можах да се стърпя-това е част от моето стихотворение на тази тема- радвам се, че имам съмишленици.
Петинка, браво, превъзходен стих, дори си тананиках, докато го четях!
Благодаря ти!
Вече знам Васко Кеца ще се сдуха от яд,
че изпял е което актуално не е...
Ще те моли за текста телефонно и в чат.
Разрешение ще иска от твойте нежни ръце.
Малеййй, Петинко! Добре, че си ти, душко мила, да се усмихна Сега почвам терора - песента ми се загнезди в главата, и д* да му й яко, на който е покрай мен
Безкрайно съм...без думи останала!
Каква е тази тъй модерна крава?
п.п. Дълбоко учудена гледам в екрана,
Петяяя, виж как ги провокираш, фермерски им мераци...
Тук истина искам да кажа една,
за друго бленува мойта душа.
Вместо да гледам жени в интернет,
ги по-предпочитам на сгода отпред.
Може да бъдат с обувчици бели, /още ги помня - помня и молбата/
със сукманче прозрачно обшито с къдели.
Е в крайна сметка ако нищо не става,
ще стана фермер - но с модерна крава.
ПРИПЕВ:
Ей, за тва ви обичам и целувам наред,
щото Ако го нямаше тоз Интернет,
как бих живяла във дните без вас,
без стихове, прози, колажи и фотоси...
Е, кажете ми вие - как може да стане това?
Обичам ви!!!
/Ааа, Ренка, това е "обществена тайна", миличка!/
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Интернет все ни свързва, Интернет ни дели. !!!