20.08.2019 г., 11:25 ч.
Ах, този мъж!
Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог.
Той е нежните ми венерини полюси
и е най-невъзможния от всичките ми
недосънувани нощем възможности.
Спира дишането ми. Така. Изведнъж.
И умирам. И се прераждам. С усещане
за вятър и огън. Капка любов.
И за този мъж...
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ах, този мъж!
Жива изгорях по него
като неожъната ръж!
Денем мислите окраде,
нощем сънищата ми изяде...
Заричам го все пожари да гори,
и все жажда по мен да го мори!
-
ШефаПървомай (Коментаторът) неволно е
съжалявам! -
Пепииии хахах
Светле, благодаря, че прочете! -
Да... невероятен е...
-
Чуждият ли?
Поздрав! -
Бри, Силви, Ангелче, Младене, благодаря ви, че се отбихте при мен! Зарадвахте ме
-
Чудесен стих! Кратък и убедителен. Поздравление, Жени!
-
Много е хубаво, Жени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Жива изгорях по него
като неожъната ръж!
Денем мислите окраде,
нощем сънищата ми изяде...
Заричам го все пожари да ГАСИ,
и все жажда по мен да го мори!
*********************** извинявам се, ама така се захласнах по чуждия мъж, че вместо ГАСИ, съм написала ГОРИ, и съм изпуснала времето за редакция.. 🌻