Когато се помислиш за месия,
ти втория Карбовски вече ставаш!
Помията с наслада бавно пиеш
и после щедро от екрана даваш...
В една, уви, измислена държава
се ровят във ума ни „журналисти“!
Те отговори никога не дават!
Но хранят се от мислите ни чисти,
обръщат ги и бавно ги изпичат,
полагат ги на нашата трапеза,
А после от екрана ги изричат –
но мислите ни – май не бяха тези...?
А истината? Тя е дар от Бога!
Но те не го познават – не се молят!
Те искат да печелят! Колко могат?
Това е вече само тяхна воля!!
Хранете ги ! Държават търпи ги!
От тях не иска сметките им стари!
Тя храни се от техните интриги
и ни приспива с турски сериали!
Зловещи сцени... и нещастни роми...
Натрапват, че в Европа не ни искат....
И аз се моля – Господи – горко ми!
А от екрана някой ми се киска!
Накрая, чужд на всяко вдъхновение,
дори незнаещ за какво ли пиша,
си казвам - за успокоение:
щастливи сме, че все пак още дишаме...!
17.11.20012
© Георги Ванчев Всички права запазени