Аждер
*АЖДЕР
Чер аждер юзди опъва, цвили,
звън прозвънват сребърни дизгини;
бясна хала под седло се сили
себе си по пътя да задмине.
Бий край него чер табун с копита,
хергелето черни гриви мята;
не препуска чер аждер – прелита,
като черна сянка над земята.
Води чер аждер жребците врани,
пари кожа с косъм от коприна –
кон ли яздя, или Змей Горянин?
Или яздя тъмните години?
Чер аждер препуска, ръси пяна,
святка с лунен блясък златно стреме;
колко ли в седлото ще остана? –
яхнал съм самото Тъмно Време.
Да препуска!
Тъмни и горещи,
нека цвилят пак жребци-години,
да ме бият ветрове насрещни –
себе си по пътя да задминем!
А това, че силата изтича,
че едва седя в седлото – нека;
нека аждраханът ме отвлича
в черното без път и без пътека!
Нека мътно бляска златно стреме,
нека звъннат сребърни дизгини –
чер аждер съм яздил, тъмно време,
чер табун настръхнали години.
А когато посред нощ в нивята
все пак скъса чер аждер юздите
и отмине като черен вятър
хергелето с тъмните копита,
в оня спомен, който ни повтаря,
нека и без мене да се знае:
не товарен кон, не кранта стара –
все пак яздих чер аждер до края!
---------
*
Аждер – от перс. – митическо същество – змей, хала, ламя;
прен. – буен кон, бърз като хала.
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Крикикарствате над думите на другите, "връзвате" им кусури...но прекалено се увличате от чужди думи...., от турцизми. Искате да сте екзотичен, да впечатлявате....но вероятно сте яздили кранта...Нарцисизъм ...неясен и маскиращ.
-
Да задминеш себе си, яхнал Тъмното Време... хъс се иска и огнено препускане.
Аплодисменти, Валентин! -
На всички - благодаря!
Деерли достум Вилдан, то си идва от персийски, но по нашите земи е "напълняло" с едно "Н", станало е "аждерхан" или "аждрахан", както съм го използвал и аз.
Е-е-х, Илко! "Де, момче, умът ти хвърка" - къде е моят "Аждер", къде е Яворовата "Калиопа? Ще ми се, ама... "И защо с крила ти, Боже, пеперудите дари"? -
Чета те с интерес: в стиховете ти има органично единство между епизъм и лиризъм. А в този има много динамика.
П.П. Между другото на турски е ejderha(еждерха).
-
Красива и съдържателна поезия!!!
-
............
-
Сякаш тъмните копита отмерват ритъма.Образно,оригинално,песенно...
А ездачът си е късметлия!
Привет! -
не товарен кон, не кранта стара –
все пак яздих чер аждер до края
Пожелавам ,като хала да поглъщаш още шеметни мигове от живота и на силното стреме на чувствата,да поникват много такива произведения.Поздрав! -
Смелост трябва на надминем себе си! Па дори и на гърба на чер аджер. Невероятно е!
-
Богата поезия, прекрасна ритмика!
Не само да четем, а да препрочитаме с удоволствие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чер аджер – пленителен метафоричен образ на времето.
Творбата излъчва борбеност и стремителен патос.
Поздравления!