Акаша I Мисли, идеи, чувства и памет... Искаме или не, оставяме спомени... Оставяме всичко и то се записва... Къде ли?... В АКАША... Защо творим? Защо живеем? Защо сме тук? ЗАЩО, защо? Нищо не е просто така! Егото си храним, това е! Споделяме болки и радост. Споделяме мъка и страх. Учим и се поучаваме... Запълваме кладенеца на времето. А него го няма! ХА! Наистина ли? Има го, ето, изтича... Летим, но нивга не пристигаме... Сегатата се нижат, същински песъчинки. А някой обръща часовника... И ние забравяме, отново се потапяме в нови тела, в нови култури... И нехаем за времето, за планетите, за звездите, за БОГА... Гледаме да се нахраним, да пийнем, на топло да се приютим... И пишем, ли пишем за ЕГОТО наше, да е нахранено и на топличко ТО! Е, има и хора, и ХОРА! Вълшебници има добри! Даряват с усмивки и радост. И прошка ти дават дори... А ние бедните духом, поглеждаме с тъжни очи... Примиряваме се бързо и лесно, отрупани с вечни лъжи... ... а перата тихо поскърцваха, отбелязвайки единици и нули... ...там в дълбините на космоса... ...там нейде в АКАША...
Следващо от категорията
Следващо от автора