Ако беше ти дъждът, стичащ се по устните ми,

можеш ли да отмиеш чувствата ми...

Ако беше ти денят, галещ очите ми,

би ли смрачил нехайно щастието ми...

Ако всъщност си измислица някаква далечна,

кажи ми, да те търся ли...

Ако пък си малка моя реалност краткотечна,

кажи ми, да се надявам ли...

Ако си стихията в душата ми, чакаща покой,

ела и кротко прегърни ме...

Ако ли пък си измислен някой си герой,

просто остави ме...

Ако в крайна сметка само в сънищата ще си мой,

може би за двама ни е по-добре така... 

Ако мъжът до мене все пак си остане той,

може би такава била е нашата съдба...

И ако утре се видим някъде случайно в града,

махни ми , небрежно с ръка...

И ако отвърна ти с жест случаен и едва,

ще разберем колко тежка се оказа тази, нашата съдба...