А К О...
Ако някога те срещна пак в съня си
и те отмина, заключил като в крепост своите сълзи,
не се сърди – не времето е за това причина,
а болката, която ще открия в твоите очи!
Но после пак назад ще се обърна,
ще спра, ще те погледам тъжно отдалеч...
Знам – времето обратно няма никога да върна
и спомени ще ме пронизват вечно като огнен меч.
Ще чакам дълго, взиращ се в безкрая,
и ще се моля този нощен блян да продължи.
Дали ще минеш пак по пътя, аз не зная,
но мислено ще търся с жаден поглед само твоите очи...
февруари 2009 - 2 май 2010
© Даниел Цокев Всички права запазени