Ако бях стихията, която в тебе гори,
страстта моя щеше всичко да изпепели.
Ако бях твоето най-искрено желание,
нямаше да чувстваш никакво страдание.
Ако бях Слънцето, що на небето грее,
мракът в сърцето твое на мига ще избледнее.
Ако бях това, което нощем сънуваш.
Ни ден, ни месец, ни година ще будуваш.
Но, уви, като всеки на света,
и аз искам невъзможни неща.
От известно време те гледам с други очи,
гледам те и си мисля чувстваш ли същото и ти.
Подай ръка, за да може нещо да се промени,
ако не, и приятели да сме, между нас все преграда ще стои.
© Светлана Всички права запазени