fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
3.04.2008 г., 21:12 ч.

Ако беше казал сбогом... 

  Поезия » Любовна
1364 0 21
Когато бавно гасне светлината
във края на забързания ден
и лунните лъчи допрат земята,
ти мислиш ли си тайничко за мен.

Затваряш ли очи, приседнал в мрака,
връщайки на лента любовта -
как някога от яд прекрачи прага
и блъсна с ярост бялата врата.

Как две деца остави да те чакат,
протегнали треперещи ръце?
Аз никога пред тях не се разплаках,
(а късаше се бедното сърце!).

Дали броиш и ти по календара
годините, донесли празни дни,
празниците - с вечния подарък -
от двете ти деца букет с сълзи.

Разплакваш ли се някога безсилен,
че себе си не можеш да склониш?
(Понякога е нужна много сила
и малките неща да промениш!)

Мечтаеш ли отново да се върнеш?
Въпросите в главата ми са много...
Аз нямаше да чакам!
                                      Като тръгваш...
само ако беше казал сбогом.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??